Жив

„Жив“ не е просто обикновена книга за войната; в него се усеща животът с всички негови страхове, ужаси, малки радости и философски търсения.

Как може да бъде свързан един художествен свят, включващ филма „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарската жажда за свобода с гнева от кръвожадните чудовища около нас? Как можем да разказваме истории, когато смъртта и войната са буквално пред очите ни? Емил Тонев предлага отговори на тези въпроси чрез романа си „Жив“. Той го прави със страст и удоволствие като разказвач, който пресъздава житейските пътища на едно българско поколение – закъснели хипари и добродушни грешници. Отговорите му идват без колебания - със разгневена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

Романът "Жив" ме впечатли с детайлността си и начина, по който свързва личното с историческото. Това не е само поредният роман за война; тук пулсира животът в цялото му многообразие - ужасите му, страховете, малките радости и дълбоките размисли. Персонажите са автентични хора с рани както физически, така и душевни.

Особено ми направи впечатление как Тонев борави с времето – то е както абстрактна концепция, така и непредотвратима реалност влияеща върху съдбата на всеки герой. Миналото тежи над тях но също така носи значение. Описанията му са кинематографични и интензивни почти осезаеми; всяка сцена потапя читателя в свят наситен не само със страхове от войната но също така изпълнен с поезия и задълбочени мисли.

Това е роман за живота – този живот който продължава напред дори след най-тежките бурии.