Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл
Издателство: | УИ "Св. Климент Охридски" |
Брой страници: | 208 |
Година на издаване: | 2022 |
Дата на издаване: | 2022-08-09 |
ISBN: | 9789540754741 |
SKU: | 05680460009 |
Тегло: | 346 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 35 лв. |
Убедеността, че светът е създаден и не е вечен като Твореца, както и наличието на основно различие между Твореца и творението, представлява характерна особеност на християнското богословие. В контекста на философията християнските теолози започват от абсолютно трансцендентно начало спрямо света, за разлика от елинистичните мислители. Неоплатоническото понятие за свръхсъщностното Единно се разглежда като върховната пълнота на битието; то стои над битието, но в него няма нищо повече от това, което вече е проявено в творението. Християнските богослови правят метафизически "скок", когато определят абсолютната другост на Твореца спрямо сътвореното и ясно разграничават двете.
Признанието за абсолютната трансцендентност на Бога в християнството води до интересния извод: светът съществува по чиста случайност, както отбелязва протойерей Георги Флоровски. Докато раждането на Сина от Отца има природа с известна необходимост, самият акт на сътворение е напълно свободен. Според общоприетото мнение сред византийските теолози и философи никакво задължение не подтиква Бога да твори; следователно Бог би могъл да не направи света без това да засегне Неговата безкрайна перфектност. Така виждаме, че Бог не е непременно Създател по природа – творчеството Му произтича от воля. Действията му нямат нужда да попълват любовта Му към Света или Неговото божествено съвършенство; Божият замисъл относно света може да бъде вечен, но той не е присъщ за самата Божествена натура.
Тази концептуална разлика между християнската теология и езическата неоплатонична идея предизвиква критики отвсякъде.
Авторът се фокусира именно върху един конкретен спор между езичника Прокъл и християнина Йоан Филопон през V век. Прокъл представя свои аргументи в защита на идеята за вечността на света чрез 18 точки; столетие по-късно Йоан Филопон опровергава тези доводи един по един. Нашето проучване ще акцентира най-вече върху четвъртия аргумент — там се обсъждат ключовите различия между елинистичните философии и тези в християнството относно понятието движение срещу енергийни процеси - важно разграничение при оформянето им как са възникнали светът чрез избор и свобода вместо неизменна необходимост.
.
.