Отец Константин се бори с дявола

Първоначално обмислях да нарека текста си „За Мира Папо и нейните забавни разкази”, но след размисъл реших против. Думата „забавен” носи множество значения, а понякога може да се тълкува и като „несериозен” или дори „жалък”. Българите имаме склонност да избягваме смеха, защото в нашето съзнание той е свързан с риска от изложение – можем да кажем, че ни дискредитира. Ние предпочитаме да стоим зад мрачната маска на загрижеността; страхуваме се, че ако бъдем видени усмихнати, ще изглеждаме отпуснати. А българинът трябва винаги да бъде сериозен и стегнат.

Слава Богу сме по-добре от калвинистите – например швейцарците, при които било грехота дори само за миг да се засмееш. Затова ми беше трудно да използвам термина „забавни”, заради възможността някой го интерпретира неправилно. Освен това осъзнах, че думата не е точна; разказите на Мира всъщност са много повече от просто смешни - те притежават сладък и невинен хумор, който предизвиква усмивки без злоба.

Тези истории са искрени и топли – проникват дълбоко в живота на обикновените хора: попове с властни мустаци и клисарки с малко известности. Сърдечните разкази на Мира нямат агресивния тон или злорадството, което често срещаме в съвременните комедийни шоу програми. Заради това някои читатели могат би почувствали историите й като "не толкова смешни". Когато вкусовете ти са привикнали към груби проявления на цинизъм, трудно можеш истинския вкус на деликатното изкуство.

В произведенията на Мира няма място за грубост; вместо това откривам човечност. Кой друг обръща внимание на чувствителността у простичките герои? Това прави именно тя! И го прави с такава добрина и симпатия, че човек чувства желание веднага да потъне сред тях. Поздравявам те за твоята човечност, Мира!