Празнично семейство

Разказите на Йордан Славейков предлагат една уникална интерпретация на любовния копнеж – стремежа на живия към мъртвия, който остава неосъществим и поради това може да продължи вечно. Общата им тема е сблъсъкът с смъртта, когато човек изпитва силна любов. По-скоро става въпрос за състоянието на живия, който започва да осъзнава новооткритото си желание за завинаги недостъпния друг.

След романа "Последна стъпка", който е един от най-силните текстове, които съм чел от български автори, бях сигурен, че Йордан Славейков няма да предложи нещо по-малко интензивно на читателите. Той е дълбоко чувствителен човек - деликатен спрямо приятелите и публиката си; откровен до крайност; артистичен и изискан в мисленето си; смел в действията си и безкомпромисен към себе си и своето творчество. В "Празнично семейство" присъства много човешка болка - било то от любовта, която рядко ни удовлетворява напълно или от света около нас, често жесток и суров. В тези разкази обаче се усеща приглушена светлина – мека утеха, която търсим често и намираме рядко.

Йордан Славейков (роден през 1976 г. във Враца) завършва театрална режисура в НАТФИЗ и специализира актьорско майсторство в Москва. Работи като театрален режисьор. Дебютният му роман "Последна стъпка" получава наградите "Сребърен пегас" (2016 г., фестивал "Южна пролет") и „Дъбът на Пенчо“.