Пространства на мълчанието

В живота ни се случват събития, които променят начина, по който възприемаме света. След неприятен инцидент, при който си счупих долната челюст, бях принуден да мълча в продължение на месец. По време на възстановяването ми имах достатъчно време да размисля за значението и функциите на тишината в човешкия живот. В резултат се появи моят дневник, който представлява първата част от тази книга. Там разкривам истинската си същност – без маски и прикрития, човек в уязвимо състояние на болка, обгърнат от мълчанието си, което сякаш ми е било наложено с цел да осъзная свободата чрез невъзможността да я използвам.

Темата за мълчанието продължава и във втората част на книгата, но тук погледът е насочен към друга страна. Тази перспектива напомня стила на византийските и руски икони; пресечните точки не са видими само в хоризонталната линия, а извън пределите на нашето зрително поле. Сега акцентът не е върху мен като индивид, а върху съдбата на цялото човечество — поставям множество притеснителни въпроси относно него.

Третата част включва размисли от психиатърска гледна точка: какви последици ще имат „родилните мъки“ пред лицето на модерността? Човечеството стои пред прага на ново страшно Средновековие: Ковид-19 пандемията, глобализацията, растящият атеизъм и необратимото дехуманизиране... Въпреки това обаче ще се прояви несъзнавана съпротива срещу тези явления; тя може би ще преобрази света такъв какъвто го познаваме днес. Но именно сред отчаянието можем да открием надежда – надеждата че можем да надскочим себе си и да възродим хуманността ни като хора…