Басни. Трактати

**Григорий Сковорода: Не всяка отрова е с лош вкус**

Изключителният украински философ сам създал своя гроб и заспал в него завинаги.

В навечерието на годината, когато ще се отпразнува 300-годишнината от рождението на Григорий Сковорода - един от най-великите и оригинални украински мислители, излизат преведени на български неговите „Басни и философски трактати“ под марката на издателство „КВЦ“.
Григорий Сковорода (1722-1794) е известен философ, баснописец, просветител и учител. Той произхожда от бедно казашко селце. Започва обучението си в Киево-Могилянската академия, където печели уважение сред преподавателите благодарение на отличните си резултати във всички предмети. Интересува се активно от изучаването на езици, литература и философия; става полиглот и обикаля Централна Европа, включително Полша, Унгария, Австрия, Прусия и Италия. Учел е в Университета в Хале.
След завръщането си в Украйна поема поста преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Възникват конфликти с местния епископ относно нивото на образование сред духовенството по въпросите на изкуствата и той бива уволнен. По-късно работи като частен учител за сина на заможен земевладелец. Получава предложение да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат задължението да стане монах. Той отказва с мотивацията да не увеличава броя на фарисеите; вместо това предава знанията си не чрез религиозни догми, а чрез насърчаване търсенето към човешкия потенциал у всеки индивид – което води до ново уволнение.
През последните 25 години от живота си разпространява своите идеи среди хората — облечен скромно с минимално количество вещи само със свои книги под ръка посещава селските домове и именията на богаташи за образоване публикирането им радост или недоволство спрямо него расте значително. През този период пише много произведения.
Според легендите той самичък изкопал своя гроб и легнал там завинаги облечен чисто със собственоръчнор написани текстове поставени под главата му след смъртта му творбите му започнали да се копират , печатат разпространяват.
Философските трактати разглеждат тематики като самопознание разум щастие при човека предоставят послания че не всяка отрова има неприятен вкус ; необходимо ни е да не тъжим за изгубено , нито пък прекомерното удоволствие . който страда през тези негативизми просто няма как може нарече себе здрав .
Най-забележими са басните („Харковски басни“) които са представени вече тук според критицизмът те представляват нешлифован диамант
Трудоемкият превод носещ многобройни библиотеки цитиращи трудности извършил Мариян Петров докато адаптацията направена върху самият сборник затворила задача Димитър Христов