Героичният човек

Д-р Янко Янев е философ, поет и есеист, считан за един от водещите представители на българското ницшеанство и неохегелианство. Той има множество публикации, включително книги, статии и рецензии по философски и културни теми както на български, така и на немски език. Роден в Пещера през 1900 година, завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия с цел да изучава философия и история в университетите Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет, а временно ръководи културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г., Янев е поканен да изнася лекции за историята на българската култура в Берлинския университет. Загива при англо-американските бомбардировки над Дрезден на 13 февруари 1945 г., по време на Втората световна война. След 1944 година името му става забранено във връзка с невместимостта му спрямо комунистическия культурен канон; той е изключен от Съюза на българските писатели като "фашист", а произведенията му са премахнати от училища и библиотеки.

Янев развива концепцията за героичния човек чрез идеята за свръхчовека, което предизвиква радикално преосмисляне на традиционните възприятия относно обществото, любовта и брака; той критикува стереотипи от античността до съвремието; предлага уникални виждания относно морала. Концепцията за героичния човек резонира със съвременната европейска култура тогавашния период, особено под влияние на акцентите върху расата и националността преди Втората световна война; темата за героя силно кореспондира с вагнерово-ницшеанските размисли активно обсъждани основно в Германия през това време.