Любовта идва

"Светлината ме тревожи. И мракът също." Тези думи могат да се четат наум или на глас, шепнешком или с огромен патос. "И отново се чува как земята зрее..." Четете в полутъмнина, под светлините на сцената, сред пръските от борда, завити с одеяло и фенерче, легнали на поляна, чакате нещо скучно, поглеждате иззад рамо в метрото или в моменти преди и след любовта; можете да го прочетете в книжарница или сладкарница, през врати и сводове, в звънливи коридори. "Просто се отпусни. / Остави всичко зад себе си. / Забрави имената за наричане,/ забрави името си..." Може да бъде четено за болен човек, заспиващ или внезапно будещ се; за весела компания или тъжна такава; дори на въображаем приятел, бебе или възрастен човек. "Човек е отчаян - малък и озъбен,/ търпи без риза и залък хляб,/ затваря очите си и рисува си вежди,/ ръмжи тихо и мълчи като засажда надежди..." Читайте веднъж, два пъти – десет пъти даже! "Всички сенки имат двойно дъно..." В знак на приятелство или несъгласие; всъщност... “Лястовиците са нервни котви/ хвърлени напосоки във висините...” Поезията на Мария Донева представлява великолепно допълнение към всички мигове в живота ни – независимо дали те са изпълнени с дишане или очакване. Не защото музиката й е монотонна или лесна за възприемане; а поради факта че тя притежава талантливост, почтеност и човечност – смело вдъхновена но същевременно уязвима (“живо ли е – ще кърви”); понякога тъгата може да изведе целия свой мрак до радост (“една невинна топла перушина”), но ако това не стане - любовта все пак идва неизменно: “Ти знаеш какво имам предвид./ Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева