Ленива лава

Любомир Николов е сред най-изявените съвременни поети в България. Той не публикува често, тъй като е изключително взискателен и внимателен автор. Неговата нова стихосбирка „Ленива лава“ съдържа творби, написани през последното десетилетие. В тях можем да намерим разнообразни словесни картини, ярки откъси, индиректни послания и метафори с мисловна и живописна дълбочина. Структурата на ръкописа е старателно обмислена – от връзката с предметния свят и природата до завръщането към родовата памет; от деликатната игра на наблюдения над незабележимото до пътешествия на идеите зад океана и удивителните аналитични прозрения.

В тази сборка Любомир сякаш се бори с духа на природата в опит да преодолее нейното мощно привличане. Тази сложна за мнозина борба може лесно да бъде разбрана, ако знаем, че поетът пътува между селцето Киряево в област Видин и огромните мравуняци в Северна Америка, където живее вече години наред. Макар текстовете му да изглеждат доста достъпни при първо прочитане, те са всичко друго но не и повърхностни; даже внимателният читател ще усети само част от многобройните внушения при първата си среща с книгата и непременно ще поиска повторно потапяне в темите й.

Този свитък представлява ново начало за Любо Николов като поет; освен това той има потенциал да възроди духовността у нашето пустинно общество. Отдавнашната ми симпатия към неговото творчество започва още с дебютната му книга „Повикани от прилива“, която излезе през 1981 г. През годините той премина през множество стадии на самооткритие - след "Пътник", той направи пауза преди "Гарван" и последвалата "Оса". Николов умело маневрира както във формалистичния класически стил, така и в свободния стих; находките му в „Ленива лава“ заслужават специализирано разглеждане след публикацията им от издателство Факел.

Убеден съм, че среди все по-честото саморекламация сред писатели тази колекция ще принуди много ценители на поезията да преразгледат своите разбирания относно това изкуство. Защото Николов остава верен българският си корен без значение колко далеч се намира физически или психически – той се завръща със свежо познание і нова пластичност чрез различни елементи присъстващи във творчеството му.

През последните години негови книги бяха публикувани както в САЩ така и Австрия; самият него превежда английски американски творци за което получи награда за художествен превод от СПБ. Очаквам с интерес как литературната ни общност ще реагира на този тип мислене و писане – то носи усещането едновременно за близост а също така дистанция подобяваща откликване отвъд времето.

Румен Леонидов