Плацента

"Малък роман, който разглежда едно огромно безвремие. История в стил Кафка, адаптирана за българската действителност и поставена в контекста на късното източноевропейско време. В него героите не се опитват да достигнат до призрачен замък, а просто съществуват в абсурдно учреждение, което е парализирано от безсмислие и генерира неизменна неудовлетвореност. Тази неудовлетвореност се опитват да лекуват чрез кратки флиртове и носталгични спомени за неполучени преживявания, придружени от бурни обещания за смислен живот.

Романът анализира детайли от ежедневието с микроскопична прецизност. Всеки персонаж представя монологични откъси от своя живот, така че читателят остава с впечатление, че е чул цялата им история и дори повече – всичко това в общия контекст на несбъднати мечти на героите. Езиковият стил включва идиоми и клишета, които напълно кореспондират с абсурда на разказваните сюжети.

„Плацента“ представлява интересно постижение на търсещ автор и определено изпъква сред множеството съвременни текстове, които очертават литературния ландшафт в България през последните години." /Симеон Янев/