Войник или Упование за обезсърчените

Трябва да изживеем точно този живот, скъпи Джими. И не просто така – а като добри хора! Челюстите ни трябва да се стегнат, сякаш са от стомана - заради усилията, които полагаме да преодолеем слабостите си; именно по този начин ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения или колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!

Само по такъв начин можем да постигнем щастие! С невероятна смелост. Без очаквания. Най-малко пък – без надежда за щастието! По този начин може би ще бъдем щастливи или поне няма да имаме съжаления ако не успеем. Войникът не изпитва жалост! Той гледа през прозореца на автомобила навън и умът му е хладен и спокоен - както замръзналото поле извън него.

Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!/Войник/
Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш част от него./Буда/