Политическата коректност срещу либералната толерантност. Есе за идейните битки след комунизма

Целта на изследването е да се анализират практическите ефекти от внедряването на идеологията на политическата коректност в концептуалните конфликти след разпадането на комунизма, както в глобален мащаб, така и като реална практика в Централна и Източна Европа, особено у нас. Проучването цели да разгледа влиянието на доминиращото левичарско политическо мислене и предимно поданическия стил на политическа култура върху процесите по време на българския преход към демокрация и пазарна икономика. Освен това ще бъдат проследени ключови теми, които демонстрират сблъсъка между рационално-либералния избор, основаващ се на стратегическите интереси на България, и различни левичарски, популистки или екстремистки идеи. Тези фактори доведоха до възприемането от много българи че посткомунистическият период представлява по-голямо зло в сравнение с времето на „реалния социализъм”.

Момчил Дойчев е роден през 1957 година. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1981 г., а впоследствие става аспирант по "Теория на социалното управление". Между 1989 и 2001 г. работи като научен сътрудник в Института за философски изследвания в София, а след това е доцент по теория на политиката във Югозападния университет Благоевград (2001-2006). От 2006 г. преподава Политология и е доцент по теория на политиката в Нов български университет.

Дойчев активно участва още от самото начало в Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е говорител na Софийския клуб за демокрация (1990–1991) и заместник-председател нa Партията нa свободата (1996–1997).

Неговите важни публикации включват: „В какво общество живеем?” (1993), „Номенклатурната връзка?” (1994), „Краят нa политическия преход?” (1996), „България вън кръговете нa аномията?” (1998) ,„България след 1997 г.: Ефектът nа тунела?”(2000) - последните две написани съвместно с други автори - както и множество статии й проучвания."