Ирак. Така съветвах президента

През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак представляваше едно от най-сериозните предизвикателства за външната политика и сигурността на България. Като секретар по националната сигурност през този период, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак – преди, по време и след войната. Затова активно предлагах анализи, експертизи и позиции, осъзнавайки своите задължения към президента и считах, че той трябва да реагира в защита на националните интереси.

Разбираемо е, че за България много по-важно от моите усилия е какво е заявявал и защитавал президентът през този сложен период. Значителна част от неговата дейност беше публична и затова широко се отразяваше в медиите и сайта на президенството. Там всеки заинтересован можеше да намери информация за темата.

Въпреки това обаче "зад сцената" остава значима част от работата му относно Ирак недостъпна за обществото. От една страна това е разбираемо - никога не е имало пълна прозрачност в действията на политиците, особено на такова високо ниво. Имаше разговори, предоставяни отчети и поемани ангажименти, които остават невидими за широката публика.

От друга страна стилът на работа на нашия президент бе характерен; той предпочиташе лични срещи без посредници и рядко допускаше дискусии с повече съветници. Често представяхме писмени материали единствено за него да ги прочете спокойно.

Така изникват важни аспекти от голямата политика през тези пет години, които като човек извън тесния кръг съветници не бях виждал напълно; наложило ми се е да правя предположения относно тяхното съдържание. Съществуват също така моменти , които наблюдавах лично и бих искал да споделя в други публикации със специфичен мемоарен характер.

Моята цел не е просто "да разкривам тайни", а защото обществото ни има право да знае повече про прозрачността около държавните дейности.
Все пак основната идея зад тази книга e различна: тук ще покажа хронологично какви консултации съм провел с президента относно Ирак.