Градове и други острови. Стихотворения

Стихотворенията в тази книга първоначално могат да предизвикат объркване – липсват пунктуация и главни букви... На пръв поглед, те наподобяват на онези ръкописи, които вече ни досаждат, създавайки впечатление за излишна оригиналност и интелигентност. Но щом започнеш да четеш творбите на Станислава, осъзнаваш, че не желаеш това пътешествие да приключи; с нея се впускаш в свое собствено приключение. И тук идва следващата хитрост – многото географски имена биха могли да те подведат да видиш книгата като поетичен дневник от туристически посещения… ако нямаш представа какъв е поводът за тръгването и какова е целта на пътуването:
и
никога няма пътища
само в мен
или
у другите
някъде другаде
някой ден
- - - - - - - - - -
страх ме обзе,
че може би пак ще се родя
без знание за пътя към сърцето ми.
- - - - - -- -- -- -
никой не може да измисли този свят,
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений,
който строи врата за живите
през която минаваме последни;
изграждам дом,
където да поберам
отпадъци от върхове
и бездни.
Всяко стихотворение в тази удивителна книга хвърля светлина върху човешката ни съдба – било то във Верона или Кайро, на площад Трафалгар или Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята или Адриатика... То ни кара отново да се замислим над въпроси, които все по-рядко задаваме. Това е най-голямото достижение на авторката: тя вижда света без понятия с главни букви – защото всичко има равно значение. И със заразителна радост ни повежда през кръговете на съвременния рай.

София Несторова