Свети Силуан Атонски

През есента на 1892 година, в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора пристига млад руски поклонник. Неговото послушание и искрена молитва, заедно с дълбокото покаяние и сълзите му, дават добри резултати. Въпреки че не е особено образован, той придобива изключителна духовна мъдрост и знание. С времето става известен като старец - старецът Силуан.

По Божия воля през последните осем години от живота си той е в компанията на своя ученик, бъдещия архимандрит Софроний. Преди да почине през 1938 г., старецът предава своите духовни записки на него. Листчетата с неравномерно написани букви разкриват безценно богатство пред отец Софроний. Той вижда задачата си в това да ги организира по теми; след което решава да напише уводна част, която да подчертае величието на молитвеното богословие на своя учител. Така през 1958 г. в Париж се публикува книгата „Старецът Силуан“.

Както често се случва при най-ярките примери за святост, само след няколко десетилетия делото му получава признание от Църквата. На 26 ноември 1987 г., Светият Синод на Вселенската Патриаршия взема официално решение: „Старецът Силуан Атонски да бъде причислен към преподобните и светци на Църквата“. Книгата на архимандрит Софроний е преведена на над 25 езика и представлява неопровержимо доказателство за наличието на святост дори в съвременността ни.