Моята улица/ 39 истории с улици

В разказите за улиците имаше нещо привлекателно, което ни поддържаше в състояние на възбуда дори седмици наред. Разкривахме факти за градовете, които никога не бяхме предполагали – например, че жените от ромски произход във Вършец познават местата по-добре от всички други, тъй като те ги почистват. Картата на България се трансформираше и определени области започваха да придобиват нова значимост - Козлодуй стана приятен за нас, защото хората там открито споделяха мненията си относно града;
Копривщица ни натъжи с осъзнаването, че големите истории задушават малките проблеми и несгоди като лошото качество на водата остават нерешени, а децата страдат от зъбни заболявания...
Изразът "това е моята улица" се оказа доста смел.
Според мен тези разкази предават повече информация за страната ми отколкото повечето статии в българската преса през цялата година.
За разлика от медийните материали обаче, тези истории не са агресивни; те говорят тихо и понякога почти шепнат.
Може би точно това ме вдъхновява да ги споделя с повече хора.
Манол Пейков, издател ИК Жанет 45