Д-р Стоян Чомаков

Към края на живота си, в автобиографичните си бележки, д-р Чомаков споделя, че след овдовяването си в началото на 1862 г. той "се оженил" за идеалната булка – символична концепция, която е свързана с Църковната борба. Именно на нея той отдава най-добрите години от съществуването си. В резултат на тези усилия през 1870 г. се основава независима българска Църква под името "Екзархия", което позволява на българите да бъдат признати като милет - народ с определени права за самоуправление в рамките на Османската империя.

Чомаков претендира да бъде баща на българската нация и как историческата литература оценява тази претенция? Тук могат да се откроят две основни позиции: едната почти напълно подкрепя самооценката му, а другата не само отказва да признае значимостта му, но го критикува остро. Така личният опит и борби на Чомаков намират отражение и в интерпретацията им. Той нарича своята позиция "народна [или национална]", а своите противници сред сънародниците – "руска партия", т.е. русофили.

Такова деление може да бъде приемливо с известни уговорки и лесно се пренася върху историята. Въпреки това обаче, докато националистите постигат ключови успехи по отношение на Църковния въпрос, именно русофилските възгледи доминират в историографията му. Това изменение произтича от ролята, която неговите опоненти играят към края му; първоначално Русия активно се противопоставяше срещу образуването на отделна българска Църква, но впоследствие става неин главен защитник под натиска на националистически движения и чрез Санстефанския договор признава територията й със статус държава.