Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват аспект от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и тяхната актуализация. Те се включват като лингвистичен параметър в сравнителното изследване между българския, полския и руския език. Ревизираният и преустроен набор от не-лични форми е значима типологична характеристика на българския език. Причастията и деепричастието функционират в изречението като второстепенна зависима предикация, която налага спазването на строги формални правила характерни за съответния език. Липсата на познания или игнориране на тези форми ограничава езиковото изразяване, лишавайки го от средства с богат семантичен потенциал и възможности за структуриране на информацията, представена в изречението.