Поезия/ Франк де Криц

Ако някога се е твърдяло, че Емил Верхарн е германец, който изразява себе си на френски, то за новото поколение фламандски поети можем да кажем, че Франк де Криц е французин, предпочитащ немския език. Този каламбур изглежда неуместен, тъй като в региона на пресечната точка между френската чувствителност и немската логика, фламандците винаги са били поставени в уникална ситуация: те асимилират аспекти от двете култури с цел създаването на нова идентичност – самобитна и жизнена с безпогрешно усещане за околния свят. В творчеството си Франц де Криц носи спомени за сложната съдба на своя народ и трезво възприема реалността около него; това обогатява произведенията му с автентичност и го прави интелектуален свидетел на прехода между две тревожни века.

**Разходка из града**
С пръст върху разгърнатата карта той търси своите спомени. Разхождайки се по улици без имена, вижда куче с муцуна подобна на тази на стопанина си. Чете табелките с номера по къщите и открива свежи следи от миналото. Забелязва парче вестник край пътя – статия за случайно убийство или непредумишлено такова. С крака разчиства чакала около себе си; разговорите са празни, а единствено мъртвите очи в небето наблюдават всичко.

**Антика**
Този стар бюфет ми беше изпратен от теб да пазя всички стари вещи вътре – партакеши и какви ли не дреболии. След като изчезнеш от погледа ми, той ще бъде толкова мизерен: бутилка старо кисело вино отпреди години; писмо написано още като дете; албум със пожълтели снимки; риза унищожена от молци; купища неплатени квитанции за отопление; стара пожарна полицация; счупена грамофонна плоча без обложка... Единственото нещо отсъстваше - твоето плюшено мече било бе напуснало навремето мен.

**Още днес**
На клона на едно дърво висеше младо момиче от града и сякаш бе щастливо – показвало език към света под формата на лилава пяна или цъфтящ магарешки бодил. Усмивката й приличаше катерица - нищо лошо нямаше там! Но хората видяха както момичето така и катерицата, която то нежно гали - появиха се съмнения дали трябваше тя да замине веднага към "по-истинския" свят след многократни дискусии.

Франк де Криц