Седем истории за любов грях и смърт

Личката вече не съществува. Къщите бяха разрушени, липовите дървета отсечени, а паветата от малкото площадче натоварени на огромни камиони. Хората също ги няма. Птиците напуснаха мястото. Но аз – онова малко момченце от миналото, продължавам да си спомням за уличката; никой не може да я заличи от паметта ми. Нито пък героите в тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол. Всяка вечер отправям молитви за упокой на моите починали близки и приятели и за здраве и щастие на живите се моля. И с всеки ден се чувствам все по-виновен. И пак повтарям молитвите си.

Този текст бележи края на творбата на Валентин Георгиев. Финалът е едновременно начало – „Седем истории за любов, грях и смърт“ представлява циклизиран роман: разказва историята на една уличка и съдбите на хората там - всеки със свои интереси, интелектуални способности и възрастови особености. Всеки носи своя собствена болка. Опитвайки се да избягат от самотата си, героите потъват в любовните отношения между греха и смъртта.