В някой друг живот

Малко вероятно е да намерим литературна творба, в която Времето не играе роля. То се проявява като политическо, социално и философско измерение на човешкия живот. Времето е основен герой, когато четем и търсим собственото си място в разказа. Сега сме във времето на новата творба на Иван Кехлибарев, потапяйки се в света на неговите персонажи. Не бива да забравяме, че той започна своята литературна кариера с поетични откровения от стихосбирката "ПАРАЛЕЛНОТО МОРЕ" и още по-нежните стъпки в хайку-поезията с "НЕИЗКАЗАНИ ДУМИ".

В настоящия момент Кехлибарев ни изненадва с нова роля – тази на разказвач на истории. Неговите сюжети произлизат както от въображението му, така и от личния опит. Те са представени в ретро стил с оригинални сюжетни линии и често завършват неочаквано. Общото между тях обаче е свежият хумор на автора, дарбата му за увлекателност със чаша червено вино в ръка и великолепната му самоирония.

Всеки човек носи дълбока носталгия към младостта си. И именно това чувство Кехлибарев най-добре предава чрез вдъхновяващите ретроспекции “Немската гимназия” и “Кафе 60-те години”. Това връщане назад представлява мощен освежаващ поглед върху борбата срещу абсурда и стремежа за утвърдяване на нови художествени ценности сред младежите от 60-те години.

Разказите "Часовникът", "Макс", "Помполитът" и "Смъртта на гларуса" попадат в малко по-различна категория творчество у Кехлибарев. Отново става дума за реминисценции, където Времето служи като примамка за трансформиране на фактическите данни във фикционални инвенции относно моралните категории, които авторът желае да предаде на читателя. Така минало и настояще съществуват паралелно върху циферблата на Времето, което формира бъдещето ни; пред очите ни се разгръща историята за падането под римска власт през “Атила” или моралното упадъкване у героя от “Секс-кукла”. Тези страници предоставят размисъл относно трудностите при изграждане идентичността.

Няколко есета в края ще поставят свои въпроси към читателя с надежда за естетическа наслада или катарзис; защото именно читателят претърпява промени във времето плащайки висока цена да запази волята си и достойнството си днес.