С цвят на слънчогледи, с дъх на лято

Сборникът с разкази „С цвят на слънчогледи, с дъх на лято” предлага уникален поглед към селото, което постепенно изчезва, но все пак намира своя идентичност. С чувство за тъга и в същото време оптимизъм, произведението подчертава факта, че въпреки икономическите и демографските предизвикателства, селото все още е живо. В него продължават да обитават истински хора – понякога странни или неочаквани, а друг път напълно обикновени. Те просто са тук.

Най-прекрасното е тяхното стремежа да открият доброто около себе си и да се опитват да направят света по-добро място. Може би не винаги успяват да бъдат разбирани от околните; това е част от техния чар. Те могат да бъдат малко тъжни или смешни, но най-важното е, че следват собствения си жизнен маршрут. Дори в наши дни животът им предоставя магически срещи, страховити суеверия и вдъхновяващи открития.