Кучета

**Полубратът им**

И се забавляваме

с стъклени топчета,

изкопаваме тунели в земята,

почвата е студена.

Навън е хладно

да играеш,

да правиш фигури,

да търкаляш топчетата,

толкова дребни,

а тежат като планини.

Аз съм от смола,

докато другите са стъклени.



**Бесните животни**

Старицата с лудите кучета

се движи бавно по тротоара.

Минават хора облечени в костюми.

Лудите кучета стискат челюсти.

Не издават звук.

Лудите кучета мълчат.

Въздухът свисти:

някой ще пострада!

Няма майки с колички наблизо.

Старицата не се усмихва.

Монологът на въздуха продължава:

някой ще пострада!

Като песен.

Като плач.

Като вик.

Кучетата остават тихи.

Притискат езиците си.

Зъбките им танцуват.

Из въздуха звучи:

някой ще пострада!

Но все още е рано.