Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява събитие с непредвидими последствия за тези, които се оплакват от съвременната българска литература. Осъзнавам, че подобно твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Но когато една поетеса описва как в София „въздухът реже с трион дробовете...”, осъзнавам, че понякога ужасът от написаното е по-силен от преживяното страдание. Пред вас стои авторка, която не попада в рамките на традиционните стихотворения, имитативността или раздираното самоосмисляне. Между стиховете на Галина Камбурова и техния публичен израз лежи безкомпромисната истина за нашето време и времето на смъртта.

Нейните метафори не са просто декоративни елементи в поетичния текст, които да развлекат въображението или да угодят самочувствието на запалените читатели. Те служат като единствено средство за назоваване на едно тайство, предсказание или диагноза. Не си мислете обаче, че Галина Камбурова носи тежестта на съдбата? Талантът ѝ не погубва надеждата; напротив – той придава криле...

Петър Анастасов