Един последен поглед

„Сериозно, Кит. Това ще бъде истинско изпитание за Ърнест и мен. – Скот играеше с шапката си между пръстите. – Ако приятелството между Хемингуей и Фицджералд устои на трудностите, пред които вероятно ще се изправим по време на пътуването, то ще продължи завинаги, честна дума. Лично аз вярвам в него дълбоко! Но има един нюанс. То е като хазартна игра; разбираш ли? Може би просто търкаляме камъка на Сизиф обратно нагоре. Може да се окаже, че Ърнест ще се оттегли още преди да сме стигнали до половината от маршрута за Фужер. Кой знае...
– А какво става тогава? – попитах.
Скот удобно се облегна на фиата, сякаш осъзнаваше, че е спечелил моето внимание и възхищение и смяташе това за напълно нормално.
– Тогава потъваме в бездната – каза той. – Ще станем нещо средно между хора и зверове и постепенно ще пропилеем умиращите си таланти в отвратителни оргии с кориди и алкохол. И така, Кит, ясно ти е, че независимо какво стане по време на нашето пътешествие, то непременно ще повлияе на живота ни занапред."