Изкопът

Сюжетът на повестта "Изкопът" се развива в Съветска Русия към края на 20-те години на XX век, по време на първата петилетка, която е посветена на индустриализацията и колективизацията. Започва изграждането на „светлото бъдеще“, а огромен изкоп се прави за нов пролетарски дом, където всички съзнателни членове на обществото ще живеят щастливо. В този изкоп, освен надеждите на отчаяните хора, страдащи от глад и тъга, но все пак верни на Идеята пролетарии, са положени и телата на „враговете на социализма“. Абсурдното и деформирано съществуване в "Изкопът", представено чрез странния език, подчертава разпадането на един утопичен идеал, в името който човечността и нормалността биват жертванив.

Андрей Платонов (1899-1951) е автор не само на поезия, но също така и разкази, повести и романи като „Чевенгур“, „От полза“, „Усъмнилият се Макар“ ,„В прекрасния и гневен свят“, „Щастливата Москва“ и „Джан“. Много от произведенията му виждат бял свят десетилетия след смъртта му. През живота си той е обект на остри критики и атаки; неговият опит е показателен за това как съдбите і животите нa значими съветски творци са били унищожавани заради отказа да поставят таланта си в служба na идеологията και властта.