Избрано Т.2: Чевенгур. Изкопът

Романът „Чевенгур“ (1926–1929) на забележителния руски автор Андрей Платонов (1899–1951) притежава огромен вътрешен мащаб и отразява не само времето, в което живее писателят, но и цяла една епоха. По уникален начин той продължава концепцията на Гогол, който в произведението си „Мъртви души“ се стреми да представи руския живот през призма на Дантева „Божествена комедия“. Адът тук символизира болезненото безвремие от предреволюционните години; чистилището представлява периода на братоубийствени експерименти; а Чевенгур служи като неудобно място за рай. Събитията в романа са едновременно ужасяващи и абсурдни, ситуациите – правдоподобни до крайност, а героите – противоречиви личности. След като бил отказан от съветската цензура, романът излиза извън страната чак в началото на 70-те години, а у нас става достъпен през 1988 г.

Феновете на Платонов добре знаят неговия характерен стил: сякаш след катастрофа авторът е възстановил разпадналата се реч. В „Изкопът“, където главните герои са работници и селяни от ранната съветска ера, те строят светло бъдеще, но историята им носи усещане за абсурд и неизбежна загуба – свързано със строителството им; съветския проект; живота във всичките му аспекти.