Копие, захвърлено с любов

Микеланджело Буонароти (1475-1564) е изключителен талант на Ренесанса, известен не само като скулптор, но и като художник, архитект и поет. Неговото име остава синоним на тази историческа епоха векове след смъртта му, а произведенията му се считат за образци на художествено съвършенство, вдъхновяващи множество поколения творци и ценители. Много неизвестни аспекти от личния му живот продължават да предизвикват интерес у изследователите дори в наши дни – те търсят тайни послания в неговите шедьоври или се опитват да разберат кой е бил най-близък до него. Тази книга разкрива част от тези мистерии чрез стихотворенията, писмата, скулптурите и фреските на Микеланджело. В очите на своите съвременници той изглежда като въздържан и затворен човек, отдаден напълно на изкуството; основните житейски нужди за него са били повече задължение отколкото удоволствие – може би именно това го прави способен да твори велики произведения.

Книгата включва многобройни изображения на известните творби на Микеланджело в сферата на визуалното изкуство.

Роден е под името Микеланджело Лудовико Буонароти Симони на 6 март 1475 г., в Капрезе близо до Арецо (родният град на Франческо Петрарка и Джорджо Вазари), около сто километра от Флоренция – централния град в област Тоскана. Самият той винаги се е чувствал флорентинец, защото там развива своя талант и личностна идентичност. Голям късмет има благодарение на Лоренцо де Медичи, който забелязва дарбата му и го взима да живее при себе си дворца си заедно с децата си. Там той установява важни контакти, които ще играят ключова роля в кариерата му; запознава се със свои връстници - Джовани (по-късно папа Лъв X) и Джулио (по-късно папа Климент VII).

На 24 години вече създава шедьовра „Пиета” (разположена в базиликата „Св. Петър”), а седем години по-късно идва успехът с "Давид", символизиращ Флоренция. По-късно провокира религиозната общественост с фреските си във Сикстинската капела – особено впечатляване носи "Сътворението" , където изображението Господа напомня структурата na човешкия мозък.

Изцяло погълнат от творчество през целия си живот,Mikhelangelo сякаш няма време за любовна афера . Причината вероятно е свързана със собственото чувство за недостатъчност относително външността си - вследствие травма младежки сблъсък останал без счупени нос.Bez tova сам той пропагандира красотата както култ ,намирайки я за вд inspiraciya i osnova za visoka ljubov po neapolitanski oblik .

Влюбванията mu otrazhenie v lirikata mu sa svisoko duhovno izviсяvane bez seksualnost ; затова отношението към младия Томазо деи Кавалиери остава платонично.А историята им може да бъде намерена книгата “Копие захвърлено с любов”, която съдържа прекрасните сонети посветени нему.

Ако разгледаме кореспонденцията между негоและ вдовица Витория Колона , маркиза о Пескара , ставайки една знакова двойка nakanjna na Renesansa teza ljubav beše повечe общуване дуxova отколкота tiala.