Химни за мистерията на неизразимото

Иван Симеонов може да бъде разглеждан като един от последните, а възможно и първите, новоапостоли на вярата, надеждата и любовта. Той е дълбоко свързан с християнския екзистенциализъм и концепцията за безнадеждност, характерна за мислители като Достоевски и Шестов, Ясперс и Хайдегер. Неговата вяра му позволява да преодолее страховете си от земния живот. Произведенията му представляват метафизично пътешествие на човека към самия себе си, при което той се докосва до красотата на вечната цялост, която сме загубили. Иван Симеонов е истински духовен аристократ, който плете сънища с нюансите на вечността. /Георги Цанков/