Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е вероятно най-влиятелният швейцарски автор на ХХ век, известен с творбите си в жанровете драма, есета и особено романи като “Хомо фабер” и “Щилер”, които му донесли международна популярност. В своето творчество той анализира отчуждението на съвременния индивид от света, околните и самия себе си, както и загубата на идентичността и душевната стабилност. Но никъде не го прави толкова свободно и увлекателно, нито с такова богатство от въображение и изразни средства, както в произведението "Ще се нарека Гантенбайн".

Всеки човек рано или късно изгражда история за своя живот или серия от истории, подкрепени с имена, дати и числа, така че да изглеждат автентични. Въпреки това вярвам, че всяка една от тези разкази е фикция и следователно подлежи на замяна.
Макс Фриш, “Работни записки”

Когато се събудиш сякаш падаш през огледало; нищо друго не помниш — все едно преминаваш през множество отражения — а след това светът отново се сглобява така сякаш нищо не е станало. И всъщност нищо не е станало.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Фриш критикува широкоразпространени представи в съвременната литература относно избягването на отчуждението чрез постоянно търсене на нови ситуации или роли в живота. Главният герой Гантенбайн пробва различни истории като сменя дрехите си; той асимилира всяка нова роля без намерение да я доведе до финал...
Венцеслав Константинов

В романа "Ще се нарека Гантенбайн" откриваме нашия свят и живот описани от един истински майстор на модерния художествен разказ.
Марсел Райх-Раницки