Пин код: Лукчета

Писането за мен представлява игра, взаимодействие с езика и откритие на нови пътеки между нюансите на думите.

С времето тази игра се трансформира в сериозно създаване на символичен свят, изпълнен с разнообразни фигури, образи и пространства, където често намирам уют, чистота и смисъл. Това е място, в което мога да развивам нежност и дълбочина, страхове и безсрамия...

Дълго време думите сами ме изненадваха; изучавах техния „характер“, проявленията им и пластовете на общото и индивидуалното усещане за реалността.

За мен съвременната поезия беше начин да реагирам на обстановката около себе си, да провокирам нови идеи и да стимулирам въображението си по различен от обичайния начин. Исках да измислям нови „ритуали“ за преживяване в ежедневието.

Моите стихотворения резонират с анонимния читател, със специфичната свобода и самота на всеки индивид. Често ми се приисква да пародирам или разчупвам стандартните схеми на писане. Най-важното за мен е удоволствието при писането – както моето собствено, така и това, което бих искал да предам на евентуалния читател. Нещо като „донор“ на неочаквани чувства…

Писането е любимото ми занимание именно когато е спонтанно, контекстуално или напълно поглъщащо (почти „тоталитарно“) забавление.

Фрагментите от момента – шепотът или случайно чуто слово – стават вдъхновение във всякакви ситуации.

Изкушава ме театралността при поднасянето на словото до степен атракция - шумна радост или копнеж. Привлекателна ми е уникалната естетика у "дишащите" интерпретации.

Това е рестартиране на личната чувствителност; преквалификацията на душата...

Нарекох ръкописа си "Пин код: Лукчета", защото разглеждам всяко стихотворение като:
а) сладка лютивина от живота
б) носталгия по детството
в) средство против кашлица (!)
г) архитектура тишината
д)...

„Пин код”, защото всеки човек има свой собствен достъп до света - своя перспектива към него. А лукчетата-сигурни слова са мой тих вик срещу действителността.
“Лукчетата” представляват моя последователен план за действие. Те могат да бъдат определени като ежедневна поезия или невъзпитана поезия; желах просто те да получат шанс да говорят сами за себе си…

Поезията какъвто пин код.
Лукчета!

Петър Петров