Генеалогия на българската модерност. Яворов

Този проект представлява изследване на литературната история, което включва и мнения извън рамките на езика на литературните произведения. То е литература, която пресича границите на нелитературни дискурси. Генеалогията преобразува миналото в пейзаж, изпълнен с множество индивидуални истории и лични истини, свързани със страсти. Истерията присъства дори там, където смятаме, че няма история – в чувствата, любовта или инстинктите. Според Фуко именно тук се разкрива разликата между традиционната история и генеалогията; последната не пренебрегва детайлите и акцентира върху случайностите, възраждайки забравени аспекти с цел да открие техния произход. Тя се впуска в полумрака на времето за да улови искрицата от тяхното появяване. Маргиналните елементи и дълбоките значения остават скрити за погледа на традиционния историк, който обикновено избягва необичайното и подлага всичко под един общ знаменател без особености. Напротив, генеалогът “изследва” миналото като събира парчета истина с намерение да сглоби цялостна картина подобно на решаване на пъзел.