Начало на новобългарския театър и драма: Криворазбраната цивилизация. Иванко

Българският театър започва своето развитие през 60-70-те години на ХІХ век, вдъхновен от външни културни влияния. Първоначално се представят театрално обработени диалози с битов, морален, научен или патриотичен характер по гръцки модел. Добри Войников е считан за основоположник на българската драма и първи драматург в страната. През 1871 година той поставя началото на българската комедия с произведението "Криворазбраната цивилизация", което представлява смешна игра в пет действия. Месеци преди публикуването му, Войников пуска обявление, в което подчертава художествената цел на пиесата: да предпази младите хора от разврата, който несъзнателно навлиза в техните души чрез моди и чуждестранна култура, наречена европейска цивилизация. Според него механичното пренасяне на чужди нрави би имало единствено комичен ефект и би деморализирало българите; затова именно театърът трябва да води борба срещу тази "зараза".

Пиесата "Иванко, убиецът на Асеня І" не е нито първата, нито най-представителната историческа драма от възраждането. Все пак тя остава най-добре реализираното произведение с историческа тематика до Освобождението. Докато предшествалите я творби са по-скоро драматизирани версии на исторически събития с хроникален диалог, то "Иванко" вече включва сложна драматургична колизия. Чрез избора си на теми и поведението на героите пиесата цели да разруши установения ред между сцената и зрителя.

Творбите на Добри Войников принадлежат към ранния възрожденски театър със своя неподготвен зрител за комплексни вътрешни конфликти. От друга страна, произведенията на Васил Друмев принадлежат към бъдещия български театър, който ще търси разбитата човешка душа сред големите обществени промени.