Албигойци и катари

Албигойската ерес, която възниква в Южна Франция през XII и XIII век, представлява само местен аспект на едно по-мащабно хетеродоксално движение – катарството. Важно е да уточним веднага, че не става въпрос за обичайното разбиране на термина "ерес", а за религия, значително различна от християнството. Албигойците и катарите използват език, който много напомня на този на католиците; именно затова често са наричани „еретици“. Ние ще продължим традицията да ги наричаме така с уговорката, че описваме последователи на съвсем различна религиозна система. Корените на катарството са дълбоки както във времето, така и в пространството и би било разумно да предположим, че то има потенциал да се утвърди като една от основните световни религии.

Доскоро широката общественост нямаше информация относно източниците за учението на албигойците и катарите. Всъщност повечето текстове са написани на средновековен латински и изискват специализирани познания. Например „Латинска патрология“ от Мин предлага множество извори; освен това ръкописите от колекцията “Доат” в Националната библиотека предоставят интересни данни. Не можем да поставяме под съмнение тяхната стойност; обаче техните автори най-често са католици или нотариуси от инквизиторските среди - хора с явна омраза към катарското движение. Дори когато свидетелствата си кореспондират помежду си без опровержение от редките произведения с хетеродоксален произход, е уместно да сме внимателни към тях или поне да ги считаме за непълни…