Пулсации. Поезия (с картини и рисунки на Ивайло Мирчев)

В творчеството на Ивайло Мирчев често се наблюдава композиционният подход да разделя картинното поле хоризонтално, разполагайки редици от дървета или къщи по тази линия. С това той сякаш търси баланс между небето и земята. Използването на infinito като средство за изразяване на времето и продължителността, както и за преминаването от една форма в друга в иначе спокойните пейзажи, е типичен стилов похват на художника. Теми като светлина, прозрачност, хармония и драматични контрасти... „Видимостта“ бива пречупена през вътрешния поглед на автора. В seemingly незначителните мотиви се съдържа искрица от „божественото намерение“. Може би затова образът на Храма толкова често присъства сред акварелите му? Между двамата автори – Иван Гранитски и Ивайло Мирчев – съществува някакво духовно сродство. По този начин стихосбирката може да бъде възприета като поетичен диалог помежду им.
Иван Маразов