Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) споделя съдба с Петя Дубарова – и двамата са изключителни таланти, напуснали този свят твърде рано на 26 години.

„Поетичният глас на Алексей Видински, който си отиде млад, заслужава да бъде помнен. Неговата посмъртно публикувана книга „Живот като строшено огледало“ е съвкупност от разпад и възстановяване на света, видян през призмата на човешкото съзнание. В стихотворенията му животът се явява фрагментирано отражение – не предлага завършеност, а множество частици от цялото, всяка носеща своя истина, болка и светлина. Той изразява дълбокото човешко усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимия поток на времето и богатството на паметта в контекста на самотата. Стиховете му не търсят утеха; вместо това предлагат честност – понякога болезнена, но друг път спасителна. Алексей Видински описва миговете, когато човек осъзнава собствените си несъвършенства; моменти в които смисълът не идва готово поднесен, а бавно се изгражда от преживяванията ни. Поезията му не може да се чете само веднъж; тя трябва да се усети – дума по дума и фрагмент по фрагмент. Както събираш себе си чрез парчетата от счупено огледало с осъзнаването че единствено любовта може да те направи цял.“ - Ива Спиридонова