Жената, която спря да целува жаби

„Добре написаното произведение разкрива онези емоционални пространства, в които се намира всичко, което не сме в състояние да изразим, но и не можем да пренебрегнем. Осветяването на подобни територии изисква истинска смелост.

Соня притежава тази смелост. Тя я генерира сама. Умее да преобразява неизказаното в история и емоциите във видима форма. При нея жабата представлява повече от просто животно; подарената звезда получава свой собствен живот, калориите могат да бъдат запечатани в бурканчета, а морето може да живее през един тайствен сезон, който липсва в обичайния календар. Четейки нейното творчество, усмихвате се и между фантазията и радостта откривате нещо напълно реално – желаете бързо да преминете към следващото изречение преди някой друг да забележи как сте се идентифицирали с текста.

Може би затова книгата ми изглежда толкова женска. Харесвам я искрено и желая тя да бъде моя. Тя разбира уникалния начин, по който можем едновременно да сме силни и уязвими, разумни и безнадеждно опиянени от любов; способни сме както за раздяла, така и за надежда някой все пак да ни спре; умеем едновременно да се шегуваме със себе си и тайничко защитаваме момичето вътре в нас, което вярва че жабите понякога заслужават целувка.

Соня успява умело да обедини много от тези жени на страниците на своята книга. Някои ще ви развеселят; други ще пробудят забравени спомени; трети вероятно ще предизвикат гняв у вас; а поне една образност определено ще ви напомня за самите вас.

Не знам дали има таен пети сезон на женската душа. Но ако такъв съществува, мисля че именно тук е написана тази книга.“

Яна Борисова

Когато разглеждате страниците на това произведение, няма просто думи – там са натрупани чувства, размисли ,фантазии страхове които женският свят преживява или дори представя с ужас и надежда едновременно.

Често тези усещания остават скрити дори от най-близките хора около тях. Пътуването предложено тук не минава по утъпкани алеи или води директно до конкретна точка - то навигира през различните сезони на женската душа която отказва само ограничаването до есента ,пролетта лятото или зимата . На нейната природа ѝ трябва допълнителен таен сезон без студена зима или горещо слънце .

В света на женските сезони температурната вариабилност колебае между копнежа отчаянието ; мерилните единици всъщност са поставени под формата на въпроси . Добрият писател влиза във вдлъбнатините търсещи онези непроизнесеми истини ,като осветява трудно достъпните места.”