Ти, подобие мое

„Ти, подобие мое“ не представлява просто драматичен разказ за петима измислени съвременници. Това е роман, който разглежда твоето общество, което официално е обявило състраданието за недостатък. Историята ти е предадена от самия Създател.

Антиутопия? Дано.

Създаваш свой собствен ред на човечността по свое усмотрение, без да имаш право на глас – не само за немите и несигурни същества, мълчаливите дървета и спокойната вода, но и за себеподобните си – онези с различно мислене или просто по-слаби от теб. Твоят гняв е щедър и буен, бързо се превръща в злобна мъст. Ненавистта ти лесно избухва; разпространяваш я като евтино пенливо вино сред виртуални социални срещи за анонимно осъждане, заклеймяване и линчуване.

Най-ценният ти откритие – думите – служат единствено за израз на шумна омраза. В същото време успяваш да запазиш дистанция от чуждите страдания; изпитваш само лицемерна (или напълно отсъстваща) съпричастност към другите. Не жалиш околните с цел да пожалиш себе си. Природата те води до естествения подбор: оцеляват само най-дебелокожите.

В края на тази твоя изключително успешна технологична революция може би вече си повярвал в себе си. Бързият напредък ти предостави не просто увереност, а самочувствие, доближило те до най-изкривената представа за мен.