Ахав

Васил Славов е роден в столицата София и завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза през 1989 година, а същата година той заминава за Съединените щати, където се занимава с литературна критика и креативно писане.

Преди да напусне България, той публикува поезия, преводи и критически статии в множество литературни списания. Неговите авторски стихотворения на английски език са представени както в Америка, така и във Великобритания. Той е автор на няколко книги с поезия и белетристика.

Творчеството на В. Славов притежава уникална образност и силен заряд, което го свързва с поколението от 80-те години и неговият близък приятел Борис Христов – негов наставник в поезията. Теми като съпротивата срещу застойните времена, бунтът против идеологическата фразеология, комбинацията от ирония, самоирония и деликатен лиризъм допринасят за богатството на метафоричността в стиховете му. Ранната му поезия (включително сборниците „Спомен за потоп“ и „Бич Божи“) включва препратки към култура извън социалистическия блок. След като заминава за чужбина точно когато дебютира, той остава трайно свързан със своето творчество и образност.