Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритъм на самба.
Младите жени с коси, наподобяващи черна слама,
премигват от скука в безвремието.
Техните маслинови кожи под слънчевите лъчи
безразлично наблюдават децата
с къдрици от вакса и бананови обелки за шапки.
Жените трептят от очакване,
защото скоро ще пристигнат дамите
с белоснежни бузи, елегантни фракове и пури.
Албиносите играят покер тук,
докато са във възходяща форма
и се опитват да спечелят „Антилопата“ -
опитомена хищница,
която им сваля дрехите със своето мъркане...
Но този момент все още предстои…
Сега цари затишие и палмите
дори не осъзнават как се готвят за буря,
узрели бавно пред мистерията на времето,
когато наближава часът,
преди бирите да бъдат изпити,
преди цигарите да загорят,
преди марихуаната да омекне...
Когато край банджо девиците
изхвърлят поличките си зад верандата
на тропическата шатра…
И атмосферата става гореща около арената
от люшкане на зрели ябълки,
танцуващи в такта на чинелите.
Гърдите им излъчват аромат като лепило,
блестейки провокативно под светлините
и ускоряват ламбадата
за мъжете с увиснали мустаци,
претоварени от жегата
и реването на тигриците
откраднали духа на карнавала...
Аз оставам безразличен към празненствата.
Моят коктейл от блатища и бамбук
ме превръща в обиден Хан Ювиги
пред дона индиана барба доса
която ме обича с левия си бюст
за миг спомен
от кобилско мляко…

**ЕКЗИС**
Произлизам от прекрасни места,
които все още не познавам.
Отивам там, където
никога не съм бил.
Но точно по средината
мен спира корен на дърво:
парче камък;
трън;
ухание на бор;
гласът медовият на самодива.
Не Карибските острови нито Малдивския архипелаг;
нито Рио или Рила…
Зад мен избухват страшни мълнии;
Пред мен зелени планини!
Ах колко добре е , че у Тропика
умиряме
под водопади.

**РИОВЕЧЕР**
1.
Нещо тъмно плува в този град.
Трамвайните линии разсичат светлинките
мигат и звънят
омагьосвайки
високоструящи небостъргачи
завивайки се около тях.
Опушеният въздух носи сладък мирис
между водната пара и мазута
се извиват
там , където тъмният обръч
оформя профила -
печално известна земя
за праведницте
или бедняците
под мек мескалинов вятър –
който го е усетил знае
по-добре защо Христос
е по-висок отколкото хълма си.

Долу върху пясъка момичето Майра
с руса коса και бронзова кожа
гола и втренчено през ветровете
се смесва със Копакабана
разперила ръце
към отвъдното
от което Дон Балон
летял със свистене και папийонка
слезнал хвърчилото
да прикрие девицата
като я прегръща
скривайки опашката си
в панталона..
После всичко утихнало…
А плувците само
молели се
да не я срещнат...

3.
На пълнолуние под Нитерой
грешници потъвали
веднага щом той
напредвал
закрепвайки двa брега
единия покрит

черен восък
другия – белоснежна кал .

Само пенливото остава —
казвали бръснарските майстори
преди окончателния край
фиестata :

САМБА – а- ой- ой- ой …
МАМБО – о-ай-ай-ай …

Зад вихрушката цветове
по танца живота

сенките
изтичат

в Атлантика...