Българската писменост- известна и непозната

Българите сме народ с дълбоки корени в писмеността. Историята на нашето писане е неразривно свързана с хилядолетията българска традиция. Това е основната идея, която Светлозар Попов защитава в труда си „Българската писменост – известна и непозната”. Когато обсъждаме темата за българската писменост, обикновено се фокусираме върху Глаголицата и Кирилицата. Въпреки това, авторът надхвърля този подход и опитва да проследи произхода на писмеността много назад във времето и пространството. Той я свързва не само с руноподобното письмо на хунобългарите, които са навлезли в Европа, но също така разглежда историята на азбуките и най-ранните форми на писмено изразяване.

Изследванията му акцентират върху халколитната балканска писменост и нейното разпространение чрез т.нар. „културен дрейф” както към юг, така и към изток - аспекти, които досега са били пренебрегнати от науката. Авторът отделя внимание и на данни относно писменността в сборника с родопски песни „Веда словена”. Много от представените идеи са иновационни и провокационни; те са подкрепени със солидна историческа аргументация, а Попов не се страхува да оспори утвърдените догми в литературата. Такъв цялостен анализ по темата липсва у нас, което прави предложеното изследване привлекателно и полезно за широк кръг интелигентни читатели.