Танцувачница България

Младият Петко Мицков Цанов, почти юноша, е решен да не остане в селото си. Той произхожда от малкия град Кула на северозапад и е изучавал танци във Видин. На 18 години напуска родителите си с намерението да продължи кариерата си в голямата и динамична София. Неговата упоритост го води до успех – печели конкурс и става професионален актьор. Женен е и има две деца - момиче и момче. Животът му върви добре, докато службите не се намесват. Според Сталиновата максима „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“, Петко изчезва завинаги.

Романът на Валентин Стоев разказва за истинската история на главния герой, който работи като актьор в Държавния музикален театър. Той е млад, надежден и талантлив мъж, който губи живота си единствено защото желае да запази политическа неутралност и залага само на своята работа и професионализъм — подход, който новата власт не одобрява. Повече от 40 години той остава "безследно изчезнал", а трагедията му става известна едва след разкритията на досиетата през началото на XXI век.

Събитията се развиват паралелно с Горянското движение в България — първото съпротивително движение сред страните от Съветския блок много преди Унгарските събития през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., или полския профсъюз „Солидарност“ от 1980 г., което опровергава дългогодишната идея за българите като единствения народ без опозиция срещу комунистическия режим. Всъщност българите са били сред първите които са се противопоставили със значителни жертви!

Книгата е написана с лекота и достъпност; героите са реалистично изградени, а сюжетът предлага интригуващи обрати, непознати ситуации и шокиращи истини относно жестокото време за поне три поколения българи. След прочита й читателят определено ще научи повече!