Нощно кафе

В "Нощно кафе" се сблъскваш с безпощадната искреност, която само чистият лист може да понесе. Поезията сякаш е разделила времето, превръщайки го в символ на безсъние – не съвсем буквално, но и... напълно буквално в определени моменти. В онези тихи часове над чашата с кафе, когато светът навън спи, именно тогава гласовете на съвестта, разочарованието, радостта и спомените звучат толкова ясно. Между кориците на „Нощно кафе“ от Антония Антонова живеят тези звуци. Те са художествено овладени с уникален ритъм, който пронизва цялата книга; ако беше фалшив или преднамерен щеше да изглежда скучен и досаден. Но всъщност това е единственият възможен поетичен израз за Антония и трудно можеш да не повярваш в него – той те увлича и ти нашепва: „Така преработвам болката си.“ И ти самият започваш да тактуваш (от личен опит говоря) и чрез този ритъм преосмисляш собствения си живот.

Всъщност така работи Поезията – словесното майсторство не може да те докосне (дори оставя следа) по такъв начин. В "Нощно кафе" откриваш онази безпардонна честност, присъща единствено на белия лист. Антония те отвежда към забравени български домове, а също така ти връща уюта на домашната закуска. Тя прощава вместо теб за любовта, която не е устояла на ежедневието си; обаче все пак остава нежността към близките хора, достойни за обичане. Буквално ни запраща на улицата при среща с просяк или босо дете; но вдъхновява надеждата ни - че още сме способни на молитви и човечност. Книгата притежава характер именно защото сама Антония носи тежестта на своите думи със силен дух; затова ми е истинско удоволствие да я срещна.

Празникът твой предстои! Приготви си едно-две-три чаши вечерно кафе и потопи се в тази поезия! Да - тя е наситена до краен предел с чувства и напрежение , но успокоява равнодушие та примирение . И за окончателна честност - четене й няма нужда от валидол.) Така ще посрещнеш новото утро със сърце.

Камелия Кондова