Психопорно

„Психопорно“ представлява сборник от кратки и много кратки разкази, с който Даворин Ленко открива нова страница в своето литературно и творческо изследване.

Както заглавието подсказва, произведенията разглеждат реалността, телесността, както и духовните и трансцендентни аспекти на сексуалността. В този случай акцентът не е върху самата сексуалност, а по-скоро върху „разговора за сексуалността“. Текстовете в втория сборник с къса проза на автора са организирани като чисти диалози или точно формулирани изявления; понякога те имат есенциален подход към темата, придавайки й грубост, а друг път я разгръщат почти поетично.

В „Психопорно“ Ленко демонстрира умението си да води диалог без никакви "ремарки", успявайки да нарисува сцена, да създаде атмосфера и да изградить сложни образи - било уязвими човешки фигури или животински харизматични персонажи.