Лицемерието на властта

Демокрацията трябва постоянно да опровергава убеждението, че управляваният всъщност не упражнява власт. Подобно на религията, която оспорва физиологията и тъжната истина за смъртността на човека, демокрацията изисква отказ от реализъм. В нейния контекст индивидът е длъжен да пожертва живота си в името на изкуството, да се дистанцира, да затвори очи и уши; вместо да разчита на сетивата си, той трябва да следва разума – само тогава ще проблесне светлината и призракът ще оживее, а изкуството ще триумфира. Съвременната демокрация представлява чудо, което може да съществува единствено благодарение на дълбока вяра и въображение. Тя функционира като театрална сцена и лицемерие.