Време за суинг

Ако обединим всички съботи от 1982 година в един ден, мога да кажа, че срещнах Трейси в десет часа сутринта на онази събота. Вървяхме по пясъчния чакъл на църковния двор, държейки майките си за ръка.

Имаше и други момичета около нас, но очевидно ние с нея се забелязахме взаимно и започнахме да обсъждаме нашите прилики и различия по типично момичешки начин. Цветът на кожата ни беше почти идентичен, сякаш бяхме направени от един и същи светлокафяв материал - луничките ни бяха разположени на едни и същи места и височината ни бе еднаква. Разликата идваше от настроението ми: лицето ми изглеждаше тъжно и меланхолично с дълъг сериозен нос, а очите ми бяха наклонени надолу, както и устните.

Лицето на Трейси беше закръглено и жизнерадостно – напомняше по-смугла версия на Шърли Темпъл; само нейният нос представляваше проблем подобно на моя. Забелязах го веднага – той стърчеше нагоре като малка зурличка. Беше симпатичен, но в известна степен отблъскващ: ноздрите й постоянно се виждаха. По отношение на формата на носовете си бяхме равностойни; но когато става въпрос за косата – там определено тя печелеше."