Речник на прехода

В този текст са подредени алфавитно и донякъде обяснени термини, свързани с явления и личности, които са добре познати на повечето възрастни и младежи в България. Те са потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, както и жертви на социалните мрежи и неосъществими мечти. Поради това вероятно няма нужда от речник; той може да бъде безкрайно допълван и по своята същност е преходен – дори когато е насочен към бъдещи читатели или изследователи на отминаващите времена. Речникът представлява опит за предаване именно на тази преходност. Основната тема тук се фокусира върху продължаващите изменения в хроничния преход след 1989 година. При много от поясненията се използват стари значения, които вече трудно могат да бъдат разбрани, а също така асоциации от забравени периоди с новопоявили се словоупотреби. Зад разглежданите думи изпъкват концепции, образи и лица в които човек може да намери отражение (за себе си) или да задълбочи саморазмислите си – дори когато огледалото е криво (по своему). Всъщност именно тези кривини често помагат за по-ясното виждане на различните черти на времето, лишено от привидности и претенции за "чиста" история.