Пауновото перо

Над поляната се разнесе звук от плясък и внезапно над нея се появи огромна сянка. Като светкавица в златисто-зелено, Змейко Златокрилко кацна на земята. При приземяването си той придоби човешки вид и тръгна към момичето, което седеше под дъба. Изненаданата Яна беше объркана – да ли да му се радва или да потърси укритие в корубата? Може би трябваше да се върне обратно в пещерата при Змейко и да изчака "спасителния отряд"? Но как щяха момчетата да стигнат до непристъпния връх с конете си?! Или можеше просто да остане тук сред самодивите и продължи опитите за бягство... по някакъв начин… Как обаче? Може би е време да търси разделните билки? Докато мислеше, събудените самодиви скочиха и гневно закрещяха на змея, наричайки го да не докосва тяхната малка приятелка. В един миг Яна намери себе си между два лагера: отдясно я държеше за ръката Змейко, а отляво Магда здраво я бе хванала за другата ръка, подпомагана от двете свои приятелки.

В търсене на отвлечената Яна, близките ѝ навлизат в чудния свят на българските приказки. Там всичко е нарушено и възстановяването му зависи само от тяхното действие. Това е роман-приказка предназначена за всички любители на българската митология независимо от възрастта им. Докато младите читатели ще преживеят незабравими приключения сред змейове, юнаци и самодиви, по-големите ще открият древни вярвания с дълбоки корени - тракийски или даже орфически - благодарение на приложението Пътеводител.