Пътят на душите

**Резюме**

Душите, които напускат своите тленни тела, следват предопределен път в стремглаво пътуване към Океана на вселенската енергия. Там се намира мъдростта на създателя на всички неща. На кръстопътя между свещените реки Кокит, Пирифлегетон и Стикс, както и Лета, Ахерон и Еридан, безпощадните Мойри разделят душите.

Праведните души биват отнесени от златистите води на Еридан нагоре и вдясно към благословената Аркадия и светлия остров Тринакия. Обратно, нечестивците потъват в мрачния поток на Стикс надолу наляво за да попаднат в вечния затвор Тартар.

Човекът е дарен с волята да избира; всяка душа сама определя своя маршрут – дали ще постигне просветление и възкресение или ще остане заключена в нравствения мрак.

Според древната хидромитология водата представлява първичната материя: тя е източник не само на животa но и основа за космоса.

Океанът обгражда света като река. В архаичните митове реката служи едновременно като граница и път - тя разделя различни сфери но също така ги свързва. Затова естествено присъства при важни ритуали като сватби и погребения.

В представите на античността всички реки произлизат от подземното царство а впоследствие завършват там. Тартарът е мокро място където са затворени богохулниците; реките от лед и огън символизират непреодолими препятствия за връщането им обратно у белия свят. При слизането си долу душата пие вода от реката забравата за да остави зад себе си миналото си животи; единствено избрани герои успяват да открият извора на Мнемозине — богинята на Паметта — която позволява запазването на спомените им.

Мнемозина е дъщеря на Уран и Гея сред предолимпийските божества; нейният характер включва пазене паметта за „предисторията“ . От Зевс тя ражда деветте Музи – покровителките поезията , чрез които предоставя знание на поетите , които просто повтарят видения .

Древните смятали че съществуват два извора - единият носещ име Лета (Забрава) а другият - Мнемозина (Памет). Орфицитетe вземат мерки по време нa прехода към безсмъртното отвъдно теже жадната душа да знае точно кой извор може да посети , защото това решава достъп до Персефонито кралство .

Гърците наричали истинността Алетея което означава незабрава ; загубвайки памет човек губи идентичност , която идва именно чрез принадлежността му към етнокултурна група род или семейство . Дори когато Калипсо обещала безсмъртие Одисей отказвал защото осъзнавал че ако забрави “себе си” той би бил “Никой”.

Тази колективна памет която укрепява социалната структура се поддържа посредством аедити – певци-поети които запомнят генеалогии нужни за потомството . Чрез песнопението си те припомнят подвизите небесности познати славати ликувайте стойности умрели герой

Назоваваме тази поредица "Мнемозина" защото ценим значението й."