Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта решавам да вляза през входа, обозначен със "Субект" - човекът като активно и страдащо същество, което притежава трансцендентно и метафизическо измерение. Преминавам през Събитието, което служи за знак и символ на извършителя на едно ужасно деяние, както и за наблюдателя, който се идентифицира с него и в същото време се дистанцира от действието. Продължавам напред по Хегеловата диалектика между господаря и роба, разглеждайки независимостта и зависимостта на самосъзнанието. Включвам Беняминовата естетика относно привидното – проявлението на красивото, истинското и същественото под завесите – за да достигна до публичните пространства на историята и визуализацията - резултат от историческото и геополитичното въображение. Но не това на историка с неговите предварителни концепции; а като интермедиерен момент при възприемането на настоящето чрез бъдещето към миналото, наречено от мен хелиотропичен ефект върху историята (по вдъхновение от известната метафора на Бенямин). Превръщането на историята и геополитиката в casus belli води до появата на нов (или може би не толкова нов?) феномен - войните около миналото и паметта, които вече са довели до реални човешки страдания. Те могат да станат предвестник за края на сегашната човешка цивилизация или раждане на нова - с различен етос и един Друг живот.

Андрей Бунджулов